Спомени

Току що дослушах една чудесна книга. Много е хубава, все едно аз съм я писала Разказва се за една жена и опита ѝ с книгите за взаимопомощ.

Тема върху, която съм размишлявала. За всички, които се опитват да ни продадат щастие и съвършенство. Сори, може да го д….т

Такова животно нЕма!

Има любов, благодарност и приемане.

Да се приемем такива каквито сме – с всичките си пъпки, косми и drama queen моменти. Да се заобичаме. Истински – все едно сме гаджета от 2 седмици и сме се виждали само с грим, измити зъби и се правим, че не ни се налага да акаме.

Щом любов не съществува, няма нужда от фризура!

Това не означава да спрем да ползваме дезодорант, да ходим на лекар, ако нещо ни притесни или на фитнес. Но да го правим за себе си. Защото ни е грижа. Защото се обичаме!

И когато най-накрая осъзнаем, че заслужаваме тази обич, тя ще е там и от тези от които трябва.

Животът няма да стане по съвършен. Но ще ни е малко по-лесно да го живеем. Мъничко.

Айде, честит вторник. Аз отивам на зъболекар!