Спомени

Детето е на олимпиада по география (втори кръг!, Не че се хваля), която се провежда в едно училище в Лозенец, което аз много добре знам къде се намира, защото едни приятели живеят до него и съм ходила много пъти. Паркирам, пускам смс и тръгваме да влизаме с детето, но аз явно всъщност знам само игрището. Обикаляме нещо, но вход йок. Някакъв младеж си играе на топка и решавам да го попитам
Деничка: Това това училище ли е?
Младеж с топка: Това е, но входът е от другата страна!
Деничка: от къде трябва да мина?
Младеж с топка: показва с ръце…
Деничка: Благодаря!
Младеж с топка: Вие не сте от Лозенец, нали 🙄
Деничка: през смях, не сме, не сме, ще ме прощавате
Въпреки, че бях издържана с марковия ми анцунг, явно работническият ми квартал прозира. На детето поне баща му е от там, погрижила съм се 😉
Завеса