Опитвам се доколкото мога да помагам на едни възрастен роднина,
Което включва воденето му за прегледи и манипулации
Взела съм го вчера от дома му, като съм изринала снега и отиваме в Пирогов
На паркинга отпред, 3 лв на час, момчетата вече ме познават
Спирам, отивам за количка, те са като влезеш и втората пряка в дясно, в една ниша
За първи път ме спира един санитар и пита дали може да ми помогне,
Супер мило – идва с количката, натоварваме го дядото и винаги и задължително се минава през регистратурата
Трябва да отидем до друго отделение, което е през двора
Санитарят, вече има някаква друга работа и ме пита дали ще се оправя, махвам с ръка – фасулска работа, колко пъти го правих вече
Да, ама не – вънка в тая киша запъвам на всяка крачка
Бутам като Сизиф и ни напред, ни назад – една жена се втурва да бута с мен
Стигаме до някъде, дядото направлява с бастуна и ни се кара да сме по-внимателни
Зад нас един човек с линейка нетърпеливо ни чака да се разкараме, ние се стараем, ама зор
И му писнА на тоя ми ти мъж и излезе и каза – е що не я обърнете тая количка, че да я дърпате,
Големите гуми са отзад, а малките отпред
Моментално се сетих за любимия ми виц за Иванчо и връвчицата
И се напсувах, що съм толкова тъпа и не се сетих сама
Благодарих и затеглих, наистина беше по-лесно
Имало файда от менсплейнинга от време на време, но въпреки всичко трябваше да помисля а не в стреса да бутам като магаре, то не трябва много